i2na (Инна)
145 1101
7 nov 2007, 12:11

Себезавръщане 

  Poesía
658 0 17

Зачената съм в твоите зеници

 като любов. И глътка от безкрая.

Излюпих се във тебе - като птица

в гнездото от ръце - да те позная.

По чувствата-пера валеше тихо

световната студена безразличност.

И вътре в мен преглъщах мъчно викове.

Болящо хранех слепите себичности.

Но в теб намерих първия си полет,

в душата ти, от жажда премалял.

Изхвърлих си баласта и оголена

се спуснах със свистене да летя.

Тогава ти реши да си отидеш...

и паднах посиняла в твърдостта.

Пред мене - само съскащо невиждане.

В зениците ми - дим и пустота.

По кожата ми лазеха лъжелюбови.

Душата ми течеше към сбогуване.

През самотата, заболяла от невярване,

започна най-голямото пътуване-

най-дългото, пресипнало от крясъци

след вихъра на голата ми същност;

най-чистото, пречупено до святост,

изгризано от страх, себезавръщане.

© Инна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??