Себезавръщане
Зачената съм в твоите зеници
като любов. И глътка от безкрая.
Излюпих се във тебе - като птица
в гнездото от ръце - да те позная.
По чувствата-пера валеше тихо
световната студена безразличност.
И вътре в мен преглъщах мъчно викове.
Болящо хранех слепите себичности.
Но в теб намерих първия си полет,
в душата ти, от жажда премалял.
Изхвърлих си баласта и оголена
се спуснах със свистене да летя.
Тогава ти реши да си отидеш...
и паднах посиняла в твърдостта.
Пред мене - само съскащо невиждане.
В зениците ми - дим и пустота.
По кожата ми лазеха лъжелюбови.
Душата ми течеше към сбогуване.
През самотата, заболяла от невярване,
започна най-голямото пътуване-
най-дългото, пресипнало от крясъци
след вихъра на голата ми същност;
най-чистото, пречупено до святост,
изгризано от страх, себезавръщане.
© Инна All rights reserved.
