Зачената съм в твоите зеници
като любов. И глътка от безкрая.
Излюпих се във тебе - като птица
в гнездото от ръце - да те позная.
По чувствата-пера валеше тихо
световната студена безразличност.
И вътре в мен преглъщах мъчно викове.
Болящо хранех слепите себичности.
Но в теб намерих първия си полет,
в душата ти, от жажда премалял.
Изхвърлих си баласта и оголена
се спуснах със свистене да летя. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up