19 mar 2009, 7:11

Себична нощ

872 0 5

 

                        Себична  нощ

 

 

                        Цветовете нежни, евкалиптови,

                        се затвориха за дългата си дрямка.

                        Зимата дойде съвсем връхлитайки

                        и остави тежката си сянка.

 

                        Моето  сърце, внезапно стреснато,

                        от любов измамна се събуди.

                        Беше всичко толкова красиво -

                        като нежен полет пеперуден.

 

                        Исках да извикам, а не можех.

                        Исках да събудя тишината.

                        Исках само нещо да докажа

                        на самата себе си - горката.

 

                        Исках да ме чуе всеки,

                        че обичам и че ме обичат.

                        Ала нямах глас и глухи бяха

                        всички будни, в тази нощ себична.

 

                        И останах си със самотата,

                        със Зимата и с нощта себична.
                        Тихичко се сгушила до тайната,
                        че обичам, толкова обичана...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Таня, моля те не ме харесвай толкова !Ще взема да загубя умението си да пиша слаби стихове . Че после... ?
    Благодаря на всички !
  • Прочетох ги отзад напред, и всичките ми харесаха!
    Добре дошла, Димена!
    Ще чета стиховете ти с удоволствие!
  • "Моето сърце, внезапно стреснато,

    от любов измамна се събуди."
    Хубаво е ! Поздрав !
  • Благодаря ти,Дорето!Май стана по-добре така.Отдавна съм го писала .
  • харесах!

    п.п. финалът търпи малко ремонт...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...