Себична нощ
Себична нощ
Цветовете нежни, евкалиптови,
се затвориха за дългата си дрямка.
Зимата дойде съвсем връхлитайки
и остави тежката си сянка.
Моето сърце, внезапно стреснато,
от любов измамна се събуди.
Беше всичко толкова красиво -
като нежен полет пеперуден.
Исках да извикам, а не можех.
Исках да събудя тишината.
Исках само нещо да докажа
на самата себе си - горката.
Исках да ме чуе всеки,
че обичам и че ме обичат.
Ала нямах глас и глухи бяха
всички будни, в тази нощ себична.
И останах си със самотата,
със Зимата и с нощта себична.
Тихичко се сгушила до тайната,
че обичам, толкова обичана...
© Димена All rights reserved.
!Ще взема да загубя умението си да пиша слаби стихове 
?
