19.03.2009 г., 7:11

Себична нощ

870 0 5

 

                        Себична  нощ

 

 

                        Цветовете нежни, евкалиптови,

                        се затвориха за дългата си дрямка.

                        Зимата дойде съвсем връхлитайки

                        и остави тежката си сянка.

 

                        Моето  сърце, внезапно стреснато,

                        от любов измамна се събуди.

                        Беше всичко толкова красиво -

                        като нежен полет пеперуден.

 

                        Исках да извикам, а не можех.

                        Исках да събудя тишината.

                        Исках само нещо да докажа

                        на самата себе си - горката.

 

                        Исках да ме чуе всеки,

                        че обичам и че ме обичат.

                        Ала нямах глас и глухи бяха

                        всички будни, в тази нощ себична.

 

                        И останах си със самотата,

                        със Зимата и с нощта себична.
                        Тихичко се сгушила до тайната,
                        че обичам, толкова обичана...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Таня, моля те не ме харесвай толкова !Ще взема да загубя умението си да пиша слаби стихове . Че после... ?
    Благодаря на всички !
  • Прочетох ги отзад напред, и всичките ми харесаха!
    Добре дошла, Димена!
    Ще чета стиховете ти с удоволствие!
  • "Моето сърце, внезапно стреснато,

    от любов измамна се събуди."
    Хубаво е ! Поздрав !
  • Благодаря ти,Дорето!Май стана по-добре така.Отдавна съм го писала .
  • харесах!

    п.п. финалът търпи малко ремонт...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...