19 мар. 2009 г., 07:11

Себична нощ

880 0 5

 

                        Себична  нощ

 

 

                        Цветовете нежни, евкалиптови,

                        се затвориха за дългата си дрямка.

                        Зимата дойде съвсем връхлитайки

                        и остави тежката си сянка.

 

                        Моето  сърце, внезапно стреснато,

                        от любов измамна се събуди.

                        Беше всичко толкова красиво -

                        като нежен полет пеперуден.

 

                        Исках да извикам, а не можех.

                        Исках да събудя тишината.

                        Исках само нещо да докажа

                        на самата себе си - горката.

 

                        Исках да ме чуе всеки,

                        че обичам и че ме обичат.

                        Ала нямах глас и глухи бяха

                        всички будни, в тази нощ себична.

 

                        И останах си със самотата,

                        със Зимата и с нощта себична.
                        Тихичко се сгушила до тайната,
                        че обичам, толкова обичана...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Таня, моля те не ме харесвай толкова !Ще взема да загубя умението си да пиша слаби стихове . Че после... ?
    Благодаря на всички !
  • Прочетох ги отзад напред, и всичките ми харесаха!
    Добре дошла, Димена!
    Ще чета стиховете ти с удоволствие!
  • "Моето сърце, внезапно стреснато,

    от любов измамна се събуди."
    Хубаво е ! Поздрав !
  • Благодаря ти,Дорето!Май стана по-добре така.Отдавна съм го писала .
  • харесах!

    п.п. финалът търпи малко ремонт...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...