19 мар. 2009 г., 07:11

Себична нощ

873 0 5

 

                        Себична  нощ

 

 

                        Цветовете нежни, евкалиптови,

                        се затвориха за дългата си дрямка.

                        Зимата дойде съвсем връхлитайки

                        и остави тежката си сянка.

 

                        Моето  сърце, внезапно стреснато,

                        от любов измамна се събуди.

                        Беше всичко толкова красиво -

                        като нежен полет пеперуден.

 

                        Исках да извикам, а не можех.

                        Исках да събудя тишината.

                        Исках само нещо да докажа

                        на самата себе си - горката.

 

                        Исках да ме чуе всеки,

                        че обичам и че ме обичат.

                        Ала нямах глас и глухи бяха

                        всички будни, в тази нощ себична.

 

                        И останах си със самотата,

                        със Зимата и с нощта себична.
                        Тихичко се сгушила до тайната,
                        че обичам, толкова обичана...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Таня, моля те не ме харесвай толкова !Ще взема да загубя умението си да пиша слаби стихове . Че после... ?
    Благодаря на всички !
  • Прочетох ги отзад напред, и всичките ми харесаха!
    Добре дошла, Димена!
    Ще чета стиховете ти с удоволствие!
  • "Моето сърце, внезапно стреснато,

    от любов измамна се събуди."
    Хубаво е ! Поздрав !
  • Благодаря ти,Дорето!Май стана по-добре така.Отдавна съм го писала .
  • харесах!

    п.п. финалът търпи малко ремонт...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...