22 ene 2010, 22:21

Седемнадесетгодишна

  Poesía » Otra
1.2K 0 3

Как е хубаво да съм седемнадесетгодишна,

да съм на практика още дете,

но да се чувства толкова възвишена,

че да литна да ми се доще!

 

Трябва да уча, но искам да лудея.

Понякога себе си губя,

не се страхувам силно да се смея

и истински да се влюбя.

 

Смело правилата прескачам,

създавам си и нови,

с момчетата се закачам,

разбивайки всички “окови”.

 

Кипи в мене страстта,

понякога съм претенциозна,

често си мисля, че всичко е шега

и не се вземам на сериозно.

 

В стихове емоциите си изразявам,

но някой път не съм в настроение.

Случва се и да не се съобразявам

с нечие чуждо мнение.

 

Бъдещето тепърва пред мен се открива

и за него имам милиони мечти.

Дано се сбъднат всички такива

и животът ми от щастие да блести.

 

Мечтаеща, мразена и обичана,

по детски наивна, но и възвишена,

еднаква и толкова различна -

как е хубаво да си седемнадесетгодишна!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Т.Т. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привествам опитите ти в поезията, и без да претендирам, че аз пиша такава, ще те посъветвам да търсиш дълбочината на чувството, на израза, на думите... Чети повече, остави да отлежи стиха , преди да го пуснеш...
    Ето и един поздрав от мен със стих на една млада поетеса, чието време на отминава:

    НА ПЕТНАДЕСЕТГОДИШНИТЕ
    Аз съм гъвкава, млада, петнайсетгодишна,
    аз съм толкова млада за пръв път до днес,
    несравнима съм с цвят на напъпила вишна.
    Нямам плахост и кротост, и сладък финес.

    Нося тъмния чар на червена лъвица,
    цяла в пищния хаос на джунгли и дни,
    а съм всъщност и морска, и в мойте зеници
    властно вдига морето зелени стени.

    Нося синята кръв на жена индианка,
    с бясна сила в мен ври Оцеолова власт.
    Вижте, вижте сърцето на моята сянка -
    многосърца, стоцветна, различна съм аз,

    а съм само една - и за пръв път съм млада,
    като грабната в миг от дървото сълза,
    като пламък, изригнал от девствена клада,
    като лумнала бързо нагоре лоза.

    Ще раста, ще натрупам във себе си дните
    и живота във трудния негов синтез,
    ала своята сила петнайсетгодишна
    ще запазя такава, каквато е днес.


    Петя Дубарова
  • Да, много е хубаво
  • младост, младост!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...