Седемнадесетгодишна
Как е хубаво да съм седемнадесетгодишна,
да съм на практика още дете,
но да се чувства толкова възвишена,
че да литна да ми се доще!
Трябва да уча, но искам да лудея.
Понякога себе си губя,
не се страхувам силно да се смея
и истински да се влюбя.
Смело правилата прескачам,
създавам си и нови,
с момчетата се закачам,
разбивайки всички “окови”.
Кипи в мене страстта,
понякога съм претенциозна,
често си мисля, че всичко е шега
и не се вземам на сериозно.
В стихове емоциите си изразявам,
но някой път не съм в настроение.
Случва се и да не се съобразявам
с нечие чуждо мнение.
Бъдещето тепърва пред мен се открива
и за него имам милиони мечти.
Дано се сбъднат всички такива
и животът ми от щастие да блести.
Мечтаеща, мразена и обичана,
по детски наивна, но и възвишена,
еднаква и толкова различна -
как е хубаво да си седемнадесетгодишна!!!
© Т.Т. All rights reserved.
