22 янв. 2010 г., 22:21

Седемнадесетгодишна

1.2K 0 3

Как е хубаво да съм седемнадесетгодишна,

да съм на практика още дете,

но да се чувства толкова възвишена,

че да литна да ми се доще!

 

Трябва да уча, но искам да лудея.

Понякога себе си губя,

не се страхувам силно да се смея

и истински да се влюбя.

 

Смело правилата прескачам,

създавам си и нови,

с момчетата се закачам,

разбивайки всички “окови”.

 

Кипи в мене страстта,

понякога съм претенциозна,

често си мисля, че всичко е шега

и не се вземам на сериозно.

 

В стихове емоциите си изразявам,

но някой път не съм в настроение.

Случва се и да не се съобразявам

с нечие чуждо мнение.

 

Бъдещето тепърва пред мен се открива

и за него имам милиони мечти.

Дано се сбъднат всички такива

и животът ми от щастие да блести.

 

Мечтаеща, мразена и обичана,

по детски наивна, но и възвишена,

еднаква и толкова различна -

как е хубаво да си седемнадесетгодишна!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Т.Т. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Привествам опитите ти в поезията, и без да претендирам, че аз пиша такава, ще те посъветвам да търсиш дълбочината на чувството, на израза, на думите... Чети повече, остави да отлежи стиха , преди да го пуснеш...
    Ето и един поздрав от мен със стих на една млада поетеса, чието време на отминава:

    НА ПЕТНАДЕСЕТГОДИШНИТЕ
    Аз съм гъвкава, млада, петнайсетгодишна,
    аз съм толкова млада за пръв път до днес,
    несравнима съм с цвят на напъпила вишна.
    Нямам плахост и кротост, и сладък финес.

    Нося тъмния чар на червена лъвица,
    цяла в пищния хаос на джунгли и дни,
    а съм всъщност и морска, и в мойте зеници
    властно вдига морето зелени стени.

    Нося синята кръв на жена индианка,
    с бясна сила в мен ври Оцеолова власт.
    Вижте, вижте сърцето на моята сянка -
    многосърца, стоцветна, различна съм аз,

    а съм само една - и за пръв път съм млада,
    като грабната в миг от дървото сълза,
    като пламък, изригнал от девствена клада,
    като лумнала бързо нагоре лоза.

    Ще раста, ще натрупам във себе си дните
    и живота във трудния негов синтез,
    ала своята сила петнайсетгодишна
    ще запазя такава, каквато е днес.


    Петя Дубарова
  • Да, много е хубаво
  • младост, младост!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...