22.01.2010 г., 22:21

Седемнадесетгодишна

1.2K 0 3

Как е хубаво да съм седемнадесетгодишна,

да съм на практика още дете,

но да се чувства толкова възвишена,

че да литна да ми се доще!

 

Трябва да уча, но искам да лудея.

Понякога себе си губя,

не се страхувам силно да се смея

и истински да се влюбя.

 

Смело правилата прескачам,

създавам си и нови,

с момчетата се закачам,

разбивайки всички “окови”.

 

Кипи в мене страстта,

понякога съм претенциозна,

често си мисля, че всичко е шега

и не се вземам на сериозно.

 

В стихове емоциите си изразявам,

но някой път не съм в настроение.

Случва се и да не се съобразявам

с нечие чуждо мнение.

 

Бъдещето тепърва пред мен се открива

и за него имам милиони мечти.

Дано се сбъднат всички такива

и животът ми от щастие да блести.

 

Мечтаеща, мразена и обичана,

по детски наивна, но и възвишена,

еднаква и толкова различна -

как е хубаво да си седемнадесетгодишна!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Т.Т. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привествам опитите ти в поезията, и без да претендирам, че аз пиша такава, ще те посъветвам да търсиш дълбочината на чувството, на израза, на думите... Чети повече, остави да отлежи стиха , преди да го пуснеш...
    Ето и един поздрав от мен със стих на една млада поетеса, чието време на отминава:

    НА ПЕТНАДЕСЕТГОДИШНИТЕ
    Аз съм гъвкава, млада, петнайсетгодишна,
    аз съм толкова млада за пръв път до днес,
    несравнима съм с цвят на напъпила вишна.
    Нямам плахост и кротост, и сладък финес.

    Нося тъмния чар на червена лъвица,
    цяла в пищния хаос на джунгли и дни,
    а съм всъщност и морска, и в мойте зеници
    властно вдига морето зелени стени.

    Нося синята кръв на жена индианка,
    с бясна сила в мен ври Оцеолова власт.
    Вижте, вижте сърцето на моята сянка -
    многосърца, стоцветна, различна съм аз,

    а съм само една - и за пръв път съм млада,
    като грабната в миг от дървото сълза,
    като пламък, изригнал от девствена клада,
    като лумнала бързо нагоре лоза.

    Ще раста, ще натрупам във себе си дните
    и живота във трудния негов синтез,
    ала своята сила петнайсетгодишна
    ще запазя такава, каквато е днес.


    Петя Дубарова
  • Да, много е хубаво
  • младост, младост!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...