СЕДНЕТЕ ПОКРАЙ МОЯ БЯЛ ПРОЗОРЕЦ
… прозорецът на светлия ми дом е винаги отворен към Безкрая,
присядам край перваза мълчешком или пък тихо римите си бая.
Под мене кротко трополи светът, не знам отива ли, или се връща,
нима и аз изминах своя път? – тъй светло дишах в Божията къща!
Понякога – когато съм на кеф,
си сгъвам бели птичета от вестник.
Опитайте, не чини пукнат лев, те – вестниците, са безинтересни.
И сякаш с тях душата ми лети, и мигом се превръща в тиха птица,
аз цял живот се рея във мечти, към вас летя с протегната душица.
Остана ми надеждица една! – дано пристигне някой Чудотворец? –
щом ме превърне в снопче Светлина, ...