Седнете покрай моя бял прозорец

5.09.2023 г., 14:35 ч.

Поезия

131 3 3

СЕДНЕТЕ ПОКРАЙ МОЯ БЯЛ ПРОЗОРЕЦ

… прозорецът на светлия ми дом е винаги отворен към Безкрая,

присядам край перваза мълчешком или пък тихо римите си бая.

Под мене кротко трополи светът, не знам отива ли, или се връща,

нима и аз изминах своя път? – тъй светло дишах в Божията къща!

Понякога – когато съм на кеф,

си сгъвам бели птичета от вестник.

Опитайте, не чини пукнат лев, те – вестниците, са безинтересни.

И сякаш с тях душата ми лети, и мигом се превръща в тиха птица,

аз цял живот се рея във мечти, към вас летя с протегната душица.

Остана ми надеждица една! – дано пристигне някой Чудотворец? –

щом ме превърне в снопче Светлина,

седнете покрай моя бял прозорец.

5 септемврий 2023 г.

гр. Варна, 10, 05 ч.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.