7 mar 2005, 17:15

Седя, живея...на онзи под, над друг

  Poesía
906 0 6

Свободни в клетки.

Седя на онзи под.
Седя под задника на съседа отгоре.
Седя над главата на друг
В този призрачен блок!
Панели над главата на друг.
Панели,панели,
килери и клетки,
гаражи, решетки,
затвори край мен!
Пуша цигари!
Пиша думи на листи
в разхвърлена клетка.
А в клетката по ъглите лежат
всички онези книги,
всички онези свободни поети.
Лежи Оруел там,
лежи Хемингуей,
Лежат Кафка и Кундера...
Лежи Булгаков!
Лежи Буковски,
лежи Маяковски!
Всички тези книги са в затвори,
в клетки панелни,
без прозорци,
с решетки...
Живея там.
На онзи под,
под някой друг,
над някой друг под мене.
В ковчези сме.
В ковчези...
но...живеем...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Явно тук коментарите са тръгнали към шегата, но нещата наистина са сериозни. В затвор не може да израсне свободен човек. По много изразителен начин си го казал.Поздравления!
  • Ми хайде, ти явно си всестранно развита личност. Трабва ти вокал...Ако е като вокалиста на Менуор, ще е 6
  • Дай да си направим една група Амазонка,аз свиря ритъм китари и барабани.Ще забием и Рамщайн и Мерилин и всички
  • Да, точно нещо силно и мрачно, като думите ти имам в предвид. Сериозно мисля, че имаш таланта за такова нещо. Макар, че в български вариант, едва ли може да се получи нещо така готино като Рамщайн, но и в стил Епизод, ще са много яки
  • Радвам се,че ти харесва Амазонка!Не съм опитвал да пиша тексове за песни,но в стихотворение като това не виждам много музика.Е,някой мощен хорд кор може да се направи!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...