7 mar 2005, 17:15

Седя, живея...на онзи под, над друг

  Poesía
900 0 6

Свободни в клетки.

Седя на онзи под.
Седя под задника на съседа отгоре.
Седя над главата на друг
В този призрачен блок!
Панели над главата на друг.
Панели,панели,
килери и клетки,
гаражи, решетки,
затвори край мен!
Пуша цигари!
Пиша думи на листи
в разхвърлена клетка.
А в клетката по ъглите лежат
всички онези книги,
всички онези свободни поети.
Лежи Оруел там,
лежи Хемингуей,
Лежат Кафка и Кундера...
Лежи Булгаков!
Лежи Буковски,
лежи Маяковски!
Всички тези книги са в затвори,
в клетки панелни,
без прозорци,
с решетки...
Живея там.
На онзи под,
под някой друг,
над някой друг под мене.
В ковчези сме.
В ковчези...
но...живеем...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Явно тук коментарите са тръгнали към шегата, но нещата наистина са сериозни. В затвор не може да израсне свободен човек. По много изразителен начин си го казал.Поздравления!
  • Ми хайде, ти явно си всестранно развита личност. Трабва ти вокал...Ако е като вокалиста на Менуор, ще е 6
  • Дай да си направим една група Амазонка,аз свиря ритъм китари и барабани.Ще забием и Рамщайн и Мерилин и всички
  • Да, точно нещо силно и мрачно, като думите ти имам в предвид. Сериозно мисля, че имаш таланта за такова нещо. Макар, че в български вариант, едва ли може да се получи нещо така готино като Рамщайн, но и в стил Епизод, ще са много яки
  • Радвам се,че ти харесва Амазонка!Не съм опитвал да пиша тексове за песни,но в стихотворение като това не виждам много музика.Е,някой мощен хорд кор може да се направи!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...