7.03.2005 г., 17:15

Седя, живея...на онзи под, над друг

903 0 6

Свободни в клетки.

Седя на онзи под.
Седя под задника на съседа отгоре.
Седя над главата на друг
В този призрачен блок!
Панели над главата на друг.
Панели,панели,
килери и клетки,
гаражи, решетки,
затвори край мен!
Пуша цигари!
Пиша думи на листи
в разхвърлена клетка.
А в клетката по ъглите лежат
всички онези книги,
всички онези свободни поети.
Лежи Оруел там,
лежи Хемингуей,
Лежат Кафка и Кундера...
Лежи Булгаков!
Лежи Буковски,
лежи Маяковски!
Всички тези книги са в затвори,
в клетки панелни,
без прозорци,
с решетки...
Живея там.
На онзи под,
под някой друг,
над някой друг под мене.
В ковчези сме.
В ковчези...
но...живеем...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Явно тук коментарите са тръгнали към шегата, но нещата наистина са сериозни. В затвор не може да израсне свободен човек. По много изразителен начин си го казал.Поздравления!
  • Ми хайде, ти явно си всестранно развита личност. Трабва ти вокал...Ако е като вокалиста на Менуор, ще е 6
  • Дай да си направим една група Амазонка,аз свиря ритъм китари и барабани.Ще забием и Рамщайн и Мерилин и всички
  • Да, точно нещо силно и мрачно, като думите ти имам в предвид. Сериозно мисля, че имаш таланта за такова нещо. Макар, че в български вариант, едва ли може да се получи нещо така готино като Рамщайн, но и в стил Епизод, ще са много яки
  • Радвам се,че ти харесва Амазонка!Не съм опитвал да пиша тексове за песни,но в стихотворение като това не виждам много музика.Е,някой мощен хорд кор може да се направи!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...