4 ago 2022, 21:42

Седя си и мисля, а понякога.... само летя

  Poesía
553 1 3

Седя си и мисля, а понякога.... само летя,
без мисъл, без чувство, 
в безтегловност, ...... просто така.
Във вакуума на своята форма,
безформеност създава  Душа.
потъва, изплува и плува,
летящо желание за  нова Съдба.
без доза от бяло,
без ритъм на блуз,
потопиш ли се в Висшето Цяло
пречистен  си от гадната слуз.
Отърсен от първичната същност на червей,
като феникс прераждаш се ти,
като пролетен, вятърен повей,
Дух - ът из ефира лети.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...