Aug 4, 2022, 9:42 PM

Седя си и мисля, а понякога.... само летя

  Poetry
547 1 3

Седя си и мисля, а понякога.... само летя,
без мисъл, без чувство, 
в безтегловност, ...... просто така.
Във вакуума на своята форма,
безформеност създава  Душа.
потъва, изплува и плува,
летящо желание за  нова Съдба.
без доза от бяло,
без ритъм на блуз,
потопиш ли се в Висшето Цяло
пречистен  си от гадната слуз.
Отърсен от първичната същност на червей,
като феникс прераждаш се ти,
като пролетен, вятърен повей,
Дух - ът из ефира лети.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...