Седя си и мисля, а понякога.... само летя
Седя си и мисля, а понякога.... само летя,
без мисъл, без чувство,
в безтегловност, ...... просто така.
Във вакуума на своята форма,
безформеност създава Душа.
потъва, изплува и плува,
летящо желание за нова Съдба.
без доза от бяло,
без ритъм на блуз,
потопиш ли се в Висшето Цяло
пречистен си от гадната слуз.
Отърсен от първичната същност на червей,
като феникс прераждаш се ти,
като пролетен, вятърен повей,
Дух - ът из ефира лети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
