сега...
Сега е тихо като след любов...
Въздъхващият вятър ми донесе
от малката бреза листо -
изплакано от подранила есен.
Сега е празно като стара къща
с копривен двор, нащърбена ограда,
стени, изтръпнали от незавръщане...
Били са дом - не могат да забравят.
Сега е болно като недописан стих,
угасващ полека в графа "безразличен".
Като лъжа на гърлото горчи...
Сега
е тихо,
болно,
късно
за обичане!
Въздъхващият вятър ми донесе
от малката бреза листо -
изплакано от подранила есен.
Сега е празно като стара къща
с копривен двор, нащърбена ограда,
стени, изтръпнали от незавръщане...
Били са дом - не могат да забравят.
Сега е болно като недописан стих,
угасващ полека в графа "безразличен".
Като лъжа на гърлото горчи...
Сега
е тихо,
болно,
късно
за обичане!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лили Николова Todos los derechos reservados
