30 jul 2008, 11:10

сега... 

  Poesía » De amor
1327 0 14
Сега е тихо като след любов...
Въздъхващият вятър ми донесе
от малката бреза листо -
изплакано от подранила есен.
Сега е празно като стара къща
с копривен двор, нащърбена ограда,
стени, изтръпнали от незавръщане...
Били са дом - не могат да забравят.
Сега е болно като недописан стих,
угасващ полека в графа "безразличен".
Като лъжа на гърлото горчи...
Сега ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Николова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??