сега...
Сега е тихо като след любов...
Въздъхващият вятър ми донесе
от малката бреза листо -
изплакано от подранила есен.
Сега е празно като стара къща
с копривен двор, нащърбена ограда,
стени, изтръпнали от незавръщане...
Били са дом - не могат да забравят.
Сега е болно като недописан стих,
угасващ полека в графа "безразличен".
Като лъжа на гърлото горчи...
Сега
е тихо,
болно,
късно
за обичане!
Въздъхващият вятър ми донесе
от малката бреза листо -
изплакано от подранила есен.
Сега е празно като стара къща
с копривен двор, нащърбена ограда,
стени, изтръпнали от незавръщане...
Били са дом - не могат да забравят.
Сега е болно като недописан стих,
угасващ полека в графа "безразличен".
Като лъжа на гърлото горчи...
Сега
е тихо,
болно,
късно
за обичане!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Николова Все права защищены
