30 июл. 2008 г., 11:10

сега... 

  Поэзия » Любовная
1109 0 14
Сега е тихо като след любов...
Въздъхващият вятър ми донесе
от малката бреза листо -
изплакано от подранила есен.

Сега е празно като стара къща
с копривен двор, нащърбена ограда,
стени, изтръпнали от незавръщане...
Били са дом - не могат да забравят.

Сега е болно като недописан стих,
угасващ полека в графа "безразличен".
Като лъжа на гърлото горчи...
Сега
е тихо,
болно,
късно
за обичане!

© Лили Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??