28 jul 2010, 22:39

Сега 

  Poesía » De amor
639 0 5

СЕГА


О, стига със тези безкрайни заблуди –
екзотика, остров накрай на света.
Аз искам до тебе сега да се будя.
До твойте ръце да потрепвам в съня.
Уханни липи да са нашата сянка -
не островни палми. 

И после в града

да тръгнем след лека следобедна дрямка.
В таверна по здрач да се спрем на брега.
От моите устни сега да отпиваш.
От твоята обич да вдъхвам живот.
Сега разкажи... за какво с теб живеем...

В ръце ме вземи. Понеси ме, Любов.


© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • толкова красиво...
  • Благодаря ти, Илко! Радвам се на оценката ти! Много. Ти си чудесен!
    ---
    Скъпа Маги, твоето присъствие до стиховете ми, създава у мен усещането за истинско ангелско докосване. Благодаря ти!
  • много красиво пишеш, с нежност докосваш душата
    и сърцето, мила Люси...сърдечна прегръдка.
  • По-добре такава красота, отколкото водевили и ритми под съпровода на чукове и пирони... Kap._Nemo.
  • Благодаря ти, Ивон! Хубав ден!
Propuestas
: ??:??