СЕГА
О, стига със тези безкрайни заблуди –
екзотика, остров накрай на света.
Аз искам до тебе сега да се будя.
До твойте ръце да потрепвам в съня.
Уханни липи да са нашата сянка -
не островни палми.
И после в града
да тръгнем след лека следобедна дрямка.
В таверна по здрач да се спрем на брега.
От моите устни сега да отпиваш.
От твоята обич да вдъхвам живот. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.