Сега
СЕГА
О, стига със тези безкрайни заблуди –
екзотика, остров накрай на света.
Аз искам до тебе сега да се будя.
До твойте ръце да потрепвам в съня.
Уханни липи да са нашата сянка -
не островни палми.
И после в града
да тръгнем след лека следобедна дрямка.
В таверна по здрач да се спрем на брега.
От моите устни сега да отпиваш.
От твоята обич да вдъхвам живот.
Сега разкажи... за какво с теб живеем...
В ръце ме вземи. Понеси ме, Любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Билярска Всички права запазени
