anabel7 (Албена Димитрова) anabel7 (Албена Димитрова)
71 192
28 sept 2019, 21:43  

Сега!...

744 3 5

Почакай! Опомнѝ се! Накъде вървиш, човеко?

Прехласнат, с този празен поглед в бляскави реклами.

Фалшиви идоли те тласкат в гибелни пътеки. 

Не си щастлив, нали?... Защото някой те измами!

 

С боклук задавяш непрестанно своята планета.

Тя кашля, задушава се от въздуха отровен. 

Съвсем си омърсил, за жалост,  онзи образ светъл,

от Господ вложен в теб! И ловко крие се виновникът!

 

А беше сътворен да си стопанин на Земята!

Какво ще завещаеш на децата си невръстни?...

Ще дойде ден и силите небесни ще разклатиш!

Сега се спри, човеко! После може да е късно…


 

Албена Димитрова

 

13.8.2019.

София.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Така е, Елче! Благодаря ти за съпричастието!
  • Елка (Елка Тодорова)
    Елка (Елка Тодорова)
    Поздравления за позицията! Ние самите разрушаваме нашия дом! Поздрави!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Благодаря ви, Марианче, Младене, Светле! Радвам се, че споделяте моята тревога за бъдещето на човечеството...
  • sisi6571 (Светла Илиева)
    sisi6571 (Светла Илиева)
    Споделям, Албенка! Браво!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Поетичен призив да се опомни човешкия род, преди да се е отклонил окончателно от Бога и да погуби планетата. Много хубав и актуален стих, Бени! Поздравявам те!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0