28 sept 2019, 21:43  

Сега!... 

  Poesía » Filosófica, Civil
558 3 5

Почакай! Опомнѝ се! Накъде вървиш, човеко?

Прехласнат, с този празен поглед в бляскави реклами.

Фалшиви идоли те тласкат в гибелни пътеки. 

Не си щастлив, нали?... Защото някой те измами!

 

С боклук задавяш непрестанно своята планета.

Тя кашля, задушава се от въздуха отровен. 

Съвсем си омърсил, за жалост,  онзи образ светъл,

от Господ вложен в теб! И ловко крие се виновникът!

 

А беше сътворен да си стопанин на Земята!

Какво ще завещаеш на децата си невръстни?...

Ще дойде ден и силите небесни ще разклатиш!

Сега се спри, човеко! После може да е късно…


 

Албена Димитрова

 

13.8.2019.

София.

 

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Така е, Елче! Благодаря ти за съпричастието!
  • Поздравления за позицията! Ние самите разрушаваме нашия дом! Поздрави!
  • Благодаря ви, Марианче, Младене, Светле! Радвам се, че споделяте моята тревога за бъдещето на човечеството...
  • Споделям, Албенка! Браво!
  • Поетичен призив да се опомни човешкия род, преди да се е отклонил окончателно от Бога и да погуби планетата. Много хубав и актуален стих, Бени! Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??