anabel7 (Албена Димитрова)
71 192

28 sept 2019, 21:43 2024-04-12T11:48:41+03:00

Сега!...

Poesía » Filosófica, Civil

752 3 5

Почакай! Опомнѝ се! Накъде вървиш, човеко?

Прехласнат, с този празен поглед в бляскави реклами.

Фалшиви идоли те тласкат в гибелни пътеки.

Не си щастлив, нали?... Защото някой те измами!

С боклук задавяш непрестанно своята планета.

Тя кашля, задушава се от въздуха отровен.

Съвсем си омърсил, за жалост, онзи образ светъл,

от Господ вложен в теб! И ловко крие се виновникът!

А беше сътворен да си стопанин на Земята!

Какво ще завещаеш на децата си невръстни?...

Ще дойде ден и силите небесни ще разклатиш!

Сега се спри, човеко! После може да е късно…

Албена Димитрова

13.8.2019.

София.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

anabel7 (Албена Димитрова)

Така е, Елче! Благодаря ти за съпричастието!

2020-01-03T09:47:19+02:00
Елка (Елка Тодорова)

Поздравления за позицията! Ние самите разрушаваме нашия дом! Поздрави!

2019-10-09T20:44:15+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Благодаря ви, Марианче, Младене, Светле! Радвам се, че споделяте моята тревога за бъдещето на човечеството...

2019-10-03T00:59:49+03:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Споделям, Албенка! Браво!

2019-10-02T00:15:54+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Поетичен призив да се опомни човешкия род, преди да се е отклонил окончателно от Бога и да погуби планетата. Много хубав и актуален стих, Бени! Поздравявам те!

2019-09-28T22:11:31+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0