Сега!...
Почакай! Опомнѝ се! Накъде вървиш, човеко?
Прехласнат, с този празен поглед в бляскави реклами.
Фалшиви идоли те тласкат в гибелни пътеки.
Не си щастлив, нали?... Защото някой те измами!
С боклук задавяш непрестанно своята планета.
Тя кашля, задушава се от въздуха отровен.
Съвсем си омърсил, за жалост, онзи образ светъл,
от Господ вложен в теб! И ловко крие се виновникът!
А беше сътворен да си стопанин на Земята!
Какво ще завещаеш на децата си невръстни?...
Ще дойде ден и силите небесни ще разклатиш!
Сега се спри, човеко! После може да е късно…
Албена Димитрова
13.8.2019.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Така е, Елче! Благодаря ти за съпричастието!
-
Поздравления за позицията! Ние самите разрушаваме нашия дом! Поздрави!
-
Благодаря ви, Марианче, Младене, Светле! Радвам се, че споделяте моята тревога за бъдещето на човечеството...
-
Споделям, Албенка! Браво!
-
Поетичен призив да се опомни човешкия род, преди да се е отклонил окончателно от Бога и да погуби планетата. Много хубав и актуален стих, Бени! Поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
