anabel7 (Албена Димитрова) anabel7 (Албена Димитрова)
71 192
Sep 28, 2019, 9:43 PM  

Сега!...

746 3 5

Почакай! Опомнѝ се! Накъде вървиш, човеко?

Прехласнат, с този празен поглед в бляскави реклами.

Фалшиви идоли те тласкат в гибелни пътеки. 

Не си щастлив, нали?... Защото някой те измами!

 

С боклук задавяш непрестанно своята планета.

Тя кашля, задушава се от въздуха отровен. 

Съвсем си омърсил, за жалост,  онзи образ светъл,

от Господ вложен в теб! И ловко крие се виновникът!

 

А беше сътворен да си стопанин на Земята!

Какво ще завещаеш на децата си невръстни?...

Ще дойде ден и силите небесни ще разклатиш!

Сега се спри, човеко! После може да е късно…


 

Албена Димитрова

 

13.8.2019.

София.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Димитрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Така е, Елче! Благодаря ти за съпричастието!
  • Елка (Елка Тодорова)
    Елка (Елка Тодорова)
    Поздравления за позицията! Ние самите разрушаваме нашия дом! Поздрави!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Благодаря ви, Марианче, Младене, Светле! Радвам се, че споделяте моята тревога за бъдещето на човечеството...
  • sisi6571 (Светла Илиева)
    sisi6571 (Светла Илиева)
    Споделям, Албенка! Браво!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Поетичен призив да се опомни човешкия род, преди да се е отклонил окончателно от Бога и да погуби планетата. Много хубав и актуален стих, Бени! Поздравявам те!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0