Сега!...
Почакай! Опомнѝ се! Накъде вървиш, човеко?
Прехласнат, с този празен поглед в бляскави реклами.
Фалшиви идоли те тласкат в гибелни пътеки.
Не си щастлив, нали?... Защото някой те измами!
С боклук задавяш непрестанно своята планета.
Тя кашля, задушава се от въздуха отровен.
Съвсем си омърсил, за жалост, онзи образ светъл,
от Господ вложен в теб! И ловко крие се виновникът!
А беше сътворен да си стопанин на Земята!
Какво ще завещаеш на децата си невръстни?...
Ще дойде ден и силите небесни ще разклатиш!
Сега се спри, човеко! После може да е късно…
Албена Димитрова
13.8.2019.
София.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Димитрова Все права защищены
