Сега!...

28.09.2019 г., 21:43 ч. 2024-04-12T11:48:41+03:00

Поезия » Философска, Гражданска

560 3 5

Почакай! Опомнѝ се! Накъде вървиш, човеко?

Прехласнат, с този празен поглед в бляскави реклами.

Фалшиви идоли те тласкат в гибелни пътеки.

Не си щастлив, нали?... Защото някой те измами!

С боклук задавяш непрестанно своята планета.

Тя кашля, задушава се от въздуха отровен.

Съвсем си омърсил, за жалост, онзи образ светъл,

от Господ вложен в теб! И ловко крие се виновникът!

А беше сътворен да си стопанин на Земята!

Какво ще завещаеш на децата си невръстни?...

Ще дойде ден и силите небесни ще разклатиш!

Сега се спри, човеко! После може да е късно…

Албена Димитрова

13.8.2019.

София.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

anabel7 (Албена Димитрова)

2020-01-03T09:47:19+02:00

Така е, Елче! Благодаря ти за съпричастието!
Елка (Елка Тодорова)

2019-10-09T20:44:15+03:00

Поздравления за позицията! Ние самите разрушаваме нашия дом! Поздрави!
anabel7 (Албена Димитрова)

2019-10-03T00:59:49+03:00

Благодаря ви, Марианче, Младене, Светле! Радвам се, че споделяте моята тревога за бъдещето на човечеството...
sisi6571 (Светла Илиева)

2019-10-02T00:15:54+03:00

Споделям, Албенка! Браво!
vega666 (Младен Мисана)

2019-09-28T22:11:31+03:00

Поетичен призив да се опомни човешкия род, преди да се е отклонил окончателно от Бога и да погуби планетата. Много хубав и актуален стих, Бени! Поздравявам те!