Сега или никога?
И кога, ако не сега?
Докога да чакам да ме вземе във вихъра си
това свято чувство, любовтта?
Сега или никога?
И докога ще се надявам
на трошици нежност,
от твоето сърце, явно от мен "уморено"?
Сега или никога?
Не мога вечено да чакам сама!
До мен си,но там, в мрака,
душата ми всяка нощ за тебе плака.
Сега или никога?
Младостта ще залезе,
а ти си сякаш все още толкова далече...
Хайде, ела и ме вземи със тебе.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados