Сега или никога?
И кога, ако не сега?
Докога да чакам да ме вземе във вихъра си
това свято чувство, любовтта?
Сега или никога?
И докога ще се надявам
на трошици нежност,
от твоето сърце, явно от мен "уморено"?
Сега или никога?
Не мога вечено да чакам сама!
До мен си,но там, в мрака,
душата ми всяка нощ за тебе плака.
Сега или никога?
Младостта ще залезе,
а ти си сякаш все още толкова далече...
Хайде, ела и ме вземи със тебе.
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
