3 dic 2007, 8:14

Сега къде си, любов...

  Poesía
1.6K 0 4
Сега къде си, любов,
да ме видиш как плача за него,
как ровя черната земя,
как шепна името му с пресъхнали уста...

Сега къде се криеш, любов -
някъде дълбоко в сърцето
или на някое черно място,
където изгаряш душите клети?

Сега къде си, любов,
да видиш детето - сираче,
как за баща си пита и плаче?

Да видиш майка клета,
как на сина си гроба прегръща,
а сърцето в гърдите й
с всеки нов удар се преобръща...

Сега къде си, любов,
когато него вече го няма,
когато очите вече пресъхнали
не плачат за твойта измяна?!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...