3 dic 2007, 8:14

Сега къде си, любов...

  Poesía
1.6K 0 4
Сега къде си, любов,
да ме видиш как плача за него,
как ровя черната земя,
как шепна името му с пресъхнали уста...

Сега къде се криеш, любов -
някъде дълбоко в сърцето
или на някое черно място,
където изгаряш душите клети?

Сега къде си, любов,
да видиш детето - сираче,
как за баща си пита и плаче?

Да видиш майка клета,
как на сина си гроба прегръща,
а сърцето в гърдите й
с всеки нов удар се преобръща...

Сега къде си, любов,
когато него вече го няма,
когато очите вече пресъхнали
не плачат за твойта измяна?!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...