Сега къде си, любов...
Сега къде си, любов,
да ме видиш как плача за него,
как ровя черната земя,
как шепна името му с пресъхнали уста...
Сега къде се криеш, любов -
някъде дълбоко в сърцето
или на някое черно място,
където изгаряш душите клети?
Сега къде си, любов,
да видиш детето - сираче,
как за баща си пита и плаче?
Да видиш майка клета,
как на сина си гроба прегръща,
а сърцето в гърдите й
с всеки нов удар се преобръща...
Сега къде си, любов,
когато него вече го няма,
когато очите вече пресъхнали
не плачат за твойта измяна?!!
да ме видиш как плача за него,
как ровя черната земя,
как шепна името му с пресъхнали уста...
Сега къде се криеш, любов -
някъде дълбоко в сърцето
или на някое черно място,
където изгаряш душите клети?
Сега къде си, любов,
да видиш детето - сираче,
как за баща си пита и плаче?
Да видиш майка клета,
как на сина си гроба прегръща,
а сърцето в гърдите й
с всеки нов удар се преобръща...
Сега къде си, любов,
когато него вече го няма,
когато очите вече пресъхнали
не плачат за твойта измяна?!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Иванова Все права защищены
