Сега ме разнищвай
и пръскай листа
в есента ми.
Пращай по вятъра
хиляди, хиляди думи.
Сега ме пронизвай
със звук и
свири песента ми,
дъждът ѝ тъжовен
в теб да се влюби.
Сега ме скицирай
и давай ми
цвят до безкрай.
С острия връх
на пламък те галя.
Сега се оплитай
в мрежи-нектар.
Сега ме обичай.
После...
Не зная.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
Поздравления.