Сега ме разнищвай
и пръскай листа
в есента ми.
Пращай по вятъра
хиляди, хиляди думи.
Сега ме пронизвай
със звук и
свири песента ми,
дъждът ѝ тъжовен
в теб да се влюби.
Сега ме скицирай
и давай ми
цвят до безкрай.
С острия връх
на пламък те галя.
Сега се оплитай
в мрежи-нектар.
Сега ме обичай.
После...
Не зная.
© Катя All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздравления.