Сега ме разнищвай
и пръскай листа
в есента ми.
Пращай по вятъра
хиляди, хиляди думи.
Сега ме пронизвай
със звук и
свири песента ми,
дъждът ѝ тъжовен
в теб да се влюби.
Сега ме скицирай
и давай ми
цвят до безкрай.
С острия връх
на пламък те галя.
Сега се оплитай
в мрежи-нектар.
Сега ме обичай.
После...
Не зная.
© Катя All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздравления.