Сега ме разнищвай
и пръскай листа
в есента ми.
Пращай по вятъра
хиляди, хиляди думи.
Сега ме пронизвай
със звук и
свири песента ми,
дъждът ѝ тъжовен
в теб да се влюби.
Сега ме скицирай
и давай ми
цвят до безкрай.
С острия връх
на пламък те галя.
Сега се оплитай
в мрежи-нектар.
Сега ме обичай.
После...
Не зная.
© Катя All rights reserved.