25 may 2011, 23:05

Сега разбрах...

  Poesía » Otra
749 0 6

Тази нощ сама останах.

Чаках те до късно, но уви!

Свещите догаряха последни,

а виното все повече горчи.

 

Оставих лампата на входната врата да свети.

С надеждата да видиш, че не спя.

И тихо в дома ни пак да влезеш.

Да усетя твойта топлина.

 

Няма те! А утрото настъпва.

Надеждата отива си с нощта.

Защо все още чакам да се върнеш?

Нима с теб не си отиде любовта?

 

Сега разбрах! Оставих я да се изплъзне.

Не ти простих за грешката преди.

А може би отдавна съм простила?...

Щом още чакам да се върнеш ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Атанасова - Панова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Сиси и Минка!
    Не съжалявам защото е отминало, но вече винаги оставям лампата да свети!
  • Ако беше простила по-рано!Грешките щяха да се повтарят ,повтарят до безкрая!Не съжалявай!Може някой друг да види лампата не я загасяй!
  • Ваня, с теб съм!!!
  • Да Мануела, права си, че не трябва да съжаляваме и, че винаги има причина за всичко.Съвета, който ми даваш да извличаме поука е много точен и аз все си го напомням, но съзнанието ни казва едно а сърцето друго.Благодаря ти,за подкрепата.Точно сега ми е нужна.
  • Ваня, със сигурност по-добре е да не съжаляваме за каквото и да е. Всичко, което се случва се случва с причина. И да не го разбираме на момента, то след време, ако направим равносметка, ще разберем, че не е било случайно и просто така е било писано да се случи. Нека извличаме от всяка ситуация урока за себе си и не съжаляваме, и не се ядосваме за неща, които вече са се случили! Харесах стиха ти (отново). Много ми напомни на един от моите. Продължавай да твориш!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...