25 may 2011, 23:05

Сега разбрах...

  Poesía » Otra
746 0 6

Тази нощ сама останах.

Чаках те до късно, но уви!

Свещите догаряха последни,

а виното все повече горчи.

 

Оставих лампата на входната врата да свети.

С надеждата да видиш, че не спя.

И тихо в дома ни пак да влезеш.

Да усетя твойта топлина.

 

Няма те! А утрото настъпва.

Надеждата отива си с нощта.

Защо все още чакам да се върнеш?

Нима с теб не си отиде любовта?

 

Сега разбрах! Оставих я да се изплъзне.

Не ти простих за грешката преди.

А може би отдавна съм простила?...

Щом още чакам да се върнеш ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Атанасова - Панова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Сиси и Минка!
    Не съжалявам защото е отминало, но вече винаги оставям лампата да свети!
  • Ако беше простила по-рано!Грешките щяха да се повтарят ,повтарят до безкрая!Не съжалявай!Може някой друг да види лампата не я загасяй!
  • Ваня, с теб съм!!!
  • Да Мануела, права си, че не трябва да съжаляваме и, че винаги има причина за всичко.Съвета, който ми даваш да извличаме поука е много точен и аз все си го напомням, но съзнанието ни казва едно а сърцето друго.Благодаря ти,за подкрепата.Точно сега ми е нужна.
  • Ваня, със сигурност по-добре е да не съжаляваме за каквото и да е. Всичко, което се случва се случва с причина. И да не го разбираме на момента, то след време, ако направим равносметка, ще разберем, че не е било случайно и просто така е било писано да се случи. Нека извличаме от всяка ситуация урока за себе си и не съжаляваме, и не се ядосваме за неща, които вече са се случили! Харесах стиха ти (отново). Много ми напомни на един от моите. Продължавай да твориш!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...