May 25, 2011, 11:05 PM
Сега разбрах...
Тази нощ сама останах.
Чаках те до късно, но уви!
Свещите догаряха последни,
а виното все повече горчи.
Оставих лампата на входната врата да свети.
С надеждата да видиш, че не спя.
И тихо в дома ни пак да влезеш.
Да усетя твойта топлина.
Няма те! А утрото настъпва.
Надеждата отива си с нощта.
Защо все още чакам да се върнеш?
Нима с теб не си отиде любовта?
Сега разбрах! Оставих я да се изплъзне.
Не ти простих за грешката преди.
А може би отдавна съм простила?...
Щом още чакам да се върнеш ти!
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ако беше простила по-рано!Грешките щяха да се повтарят ,повтарят до безкрая!Не съжалявай!Може някой друг да види лампата не я загасяй!
-
Ваня, с теб съм!!!
-
Да Мануела, права си, че не трябва да съжаляваме и, че винаги има причина за всичко.Съвета, който ми даваш да извличаме поука е много точен и аз все си го напомням, но съзнанието ни казва едно а сърцето друго.Благодаря ти,за подкрепата.Точно сега ми е нужна.
-
Ваня, със сигурност по-добре е да не съжаляваме за каквото и да е. Всичко, което се случва се случва с причина. И да не го разбираме на момента, то след време, ако направим равносметка, ще разберем, че не е било случайно и просто така е било писано да се случи. Нека извличаме от всяка ситуация урока за себе си и не съжаляваме, и не се ядосваме за неща, които вече са се случили! Харесах стиха ти (отново). Много ми напомни на един от моите. Продължавай да твориш!
-
Понякога оставяме любовта да се изплъзне, като пясък между пръстите ни.Може би е по-добре да не съжаляваме, а да оставим на вятъра да разпилее пясъка...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Не съжалявам защото е отминало, но вече винаги оставям лампата да свети!