25 мая 2011 г., 23:05

Сега разбрах...

742 0 6

Тази нощ сама останах.

Чаках те до късно, но уви!

Свещите догаряха последни,

а виното все повече горчи.

 

Оставих лампата на входната врата да свети.

С надеждата да видиш, че не спя.

И тихо в дома ни пак да влезеш.

Да усетя твойта топлина.

 

Няма те! А утрото настъпва.

Надеждата отива си с нощта.

Защо все още чакам да се върнеш?

Нима с теб не си отиде любовта?

 

Сега разбрах! Оставих я да се изплъзне.

Не ти простих за грешката преди.

А може би отдавна съм простила?...

Щом още чакам да се върнеш ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Атанасова - Панова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Сиси и Минка!
    Не съжалявам защото е отминало, но вече винаги оставям лампата да свети!
  • Ако беше простила по-рано!Грешките щяха да се повтарят ,повтарят до безкрая!Не съжалявай!Може някой друг да види лампата не я загасяй!
  • Ваня, с теб съм!!!
  • Да Мануела, права си, че не трябва да съжаляваме и, че винаги има причина за всичко.Съвета, който ми даваш да извличаме поука е много точен и аз все си го напомням, но съзнанието ни казва едно а сърцето друго.Благодаря ти,за подкрепата.Точно сега ми е нужна.
  • Ваня, със сигурност по-добре е да не съжаляваме за каквото и да е. Всичко, което се случва се случва с причина. И да не го разбираме на момента, то след време, ако направим равносметка, ще разберем, че не е било случайно и просто така е било писано да се случи. Нека извличаме от всяка ситуация урока за себе си и не съжаляваме, и не се ядосваме за неща, които вече са се случили! Харесах стиха ти (отново). Много ми напомни на един от моите. Продължавай да твориш!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...