15 oct 2007, 10:57

Сега ще ти разкажа

  Poesía
1.6K 0 41
Сега ще ти разкажа как продавах
мечтите си на глупава сергия.
Какво спечелих? Нищо... но си спомням,
че смеех се... преди да се напия.
А после изтрезнявах многократно
в очите на блуждаещите псета.
Заспивах и събуждах се безплътно
по ъгли... в непознати фоайета...
Сега ще ти разкажа как пропаднах
във бездната на своето безумие.
Вратата към сърцето си затръшнах
с възхода на безкрайното безсилие.
Поех по низходящата пътека
на стенещо от болката съзнание.
Поредното ми бягство след безсъние
в един живот, изпълнен с бездихание.
 (Очите виждат всичко, не и себе си).
Така и не успях... да се открия.
Е, тръгвай си сега... усмихнат страннико.
Компания не търся... за да пия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...