8 dic 2019, 10:58  

"Сега си дълготраен, като дъжд"... 

  Poesía » Otra
800 9 8

"Сега си дълготраен, като дъжд",
ръждясал спомен с болката живее,
огрее ли Луната, изведнъж,
в сърцето арфа сребърна ще пее.

Насън изкупвал нечия вина,
любов убивал в хиляди куплети.
Стопи ли слънце, есенна слана.
Сърцето ти ще разцъфти, поете!

И тежките ти думи с повей тих,
безименна жена ще залюлее.
Ще си повтаряш тихичко: Простих,
на себе си...Обичам! И живея!

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

На мене ми е тясно под звездите.
Нагледах се на влюбените залези.
На Лунни дъждове се пренаситих.
И винаги ръцете ми са празни...
Наслушах се на шепота от вятъра. ...
  617 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Роси!
  • Прекрасно! Трудно е да се коментират стиховете на Дани! Той е планета - спътник около звездата на любовта и черпи живот и вдъхновение от нея. Поздравления, Наде!
  • Благодаря, Ачо!
  • Прекрасен стих Наде!Поздравления мила!
  • Така е, Марийче! Хиляди пъти съм "преглъщала" думите напиращи да се "излеят", под прекрасните стихове на Дани. Дори ми е трудно да ги коментирам. Защо точно днес, с този стих...Нищо на този свят не е случайно.
  • Дани, кое е свършило? Ако хоризонтът пред теб се е затъмнил, има и други хоризонти, неизвестни за погледа ти. Потърси ги! Попитай изгрева за новата посока, светлината му ще ти я покаже! ❤️
  • Нищо не е свършило, докато не свърши, Дани!
  • Ех, Наде... Свърши се тя, мила... Благодаря за стихото. Прекрасно. Като душата ти. 😘
Propuestas
: ??:??