"Сега си дълготраен, като дъжд"...
"Сега си дълготраен, като дъжд",
ръждясал спомен с болката живее,
огрее ли Луната, изведнъж,
в сърцето арфа сребърна ще пее.
Насън изкупвал нечия вина,
любов убивал в хиляди куплети.
Стопи ли слънце, есенна слана.
Сърцето ти ще разцъфти, поете!
И тежките ти думи с повей тих,
безименна жена ще залюлее.
Ще си повтаряш тихичко: Простих,
на себе си...Обичам! И живея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
