Сега съм лъч и мирис на цветя

3 abr 2024, 9:13 2024-04-03T09:17:11+03:00

Poesía » Filosófica

147 2 6

Спокойствието тихичко кълни
и облаците вятър е издухал.
Разчиствам стари болки и вини,
във въздуха се носят прах и мухъл.

А току-що измитите стъкла,
калейдоскоп върти ги. Лудост, шемет
Къде живях и аз ли съм била?
Изпрати лудост птици – да ме вземат.

Каквото бе оставям. И летя.
Разнася се димът. И спи вулканът.
Сега съм лъч и мирис на цветя,
хвърчило... Само с обич ще ме хванат...

https://youtu.be/bSUGNNLKt9c?si=ZUMnEJ012v1Oas9a

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.