Сега съм лъч и мирис на цветя

3.04.2024 г., 9:13 ч. 2024-04-03T09:17:11+03:00

Поезия » Философска

182 2 6

Спокойствието тихичко кълни
и облаците вятър е издухал.
Разчиствам стари болки и вини,
във въздуха се носят прах и мухъл.

А току-що измитите стъкла,
калейдоскоп върти ги. Лудост, шемет
Къде живях и аз ли съм била?
Изпрати лудост птици – да ме вземат.

Каквото бе оставям. И летя.
Разнася се димът. И спи вулканът.
Сега съм лъч и мирис на цветя,
хвърчило... Само с обич ще ме хванат...

https://youtu.be/bSUGNNLKt9c?si=ZUMnEJ012v1Oas9a

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.