Сега в миналото
На миналото в дните пак се връщам,
вървя по стъпките на моите деди.
Душа́ вините. Детето в мен прегръщам.
От спомени, сърцето стяга и боли.
Времето превърнало е всичко в леден прах.
От плевнята се носи още дъх на слама...
до пра́га, столчето забравено видях,
дочух отнякъде гласът на мама.
И всичко се събужда. Пак съм тук. При тях.
При техните надежди и мечти…
Останали под времето и леден прах,
чрез моите деца, животът им ще продължи.
01.12.2020
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
