Скитницa
290 7818
Dec 2, 2020, 8:18 AM

Сега в миналото 

  Poetry » Other
473 1 4

На миналото в дните пак се връщам,

вървя по стъпките на моите деди. 

Душа́ вините. Детето в мен прегръщам.

От спомени, сърцето стяга и боли.

Времето превърнало е всичко в леден прах.

От плевнята се носи още дъх на слама...

до пра́га, столчето забравено видях,

дочух отнякъде гласът на мама.

И всичко се събужда. Пак съм тук. При тях.

При техните надежди и мечти…

Останали под времето и леден прах,

чрез моите деца, животът им ще продължи.

 

01.12.2020

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Георги! Благодаря и на всички, отделили от времето си да прочетат!
  • Така е.
    Поздравявам те.
  • Благодаря ти, Иван! Много точен коментар си ми оставил! Имаш моите почитания! Хубава вечер, ти желая!
  • Спомените винаги навеждат на размисли! Сменят се поколенията, но животът продължава! За да напомня, че всичко на Земята е преходно. Всичко тече, всичко се променя... Замислящ стих!
Random works
: ??:??