На миналото в дните пак се връщам,
вървя по стъпките на моите деди.
Душа́ вините. Детето в мен прегръщам.
От спомени, сърцето стяга и боли.
Времето превърнало е всичко в леден прах.
От плевнята се носи още дъх на слама...
до пра́га, столчето забравено видях,
дочух отнякъде гласът на мама.
И всичко се събужда. Пак съм тук. При тях.
При техните надежди и мечти…
Останали под времето и леден прах,
чрез моите деца, животът им ще продължи.
01.12.2020
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
