Романтик (Христо Костов) Романтик (Христо Костов)
13 404
27 may 2007, 18:47

Сега. Завинаги.

  Poesía
2K 0 27


Обичай ме!
Прошепна ми на тръгване.
В сърцето си ме запази.
За теб ще бъда
нежна и желана винаги,
но само ме обичай ти.
Обичам те!
Изрекох го на тръгване.
Притиснах те до моите гърди.
Целувах устните, страните ти,
попили твоите сълзи.
Обичаме се с теб.
Сега, завинаги.
По-истински.
И неподвластни сме на бурите дори.
Душите ни са дом за чувства
искрени.
Обичам те!
Обичай ме и ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0