Обичай ме!
Прошепна ми на тръгване.
В сърцето си ме запази.
За теб ще бъда
нежна и желана винаги,
но само ме обичай ти.
Обичам те!
Изрекох го на тръгване.
Притиснах те до моите гърди.
Целувах устните, страните ти,
попили твоите сълзи.
Обичаме се с теб.
Сега, завинаги.
По-истински.
И неподвластни сме на бурите дори.
Душите ни са дом за чувства
искрени.
Обичам те!
Обичай ме и ти!
© Христо Костов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!