27.05.2007 г., 18:47

Сега. Завинаги.

2K 0 27


Обичай ме!
Прошепна ми на тръгване.
В сърцето си ме запази.
За теб ще бъда
нежна и желана винаги,
но само ме обичай ти.
Обичам те!
Изрекох го на тръгване.
Притиснах те до моите гърди.
Целувах устните, страните ти,
попили твоите сълзи.
Обичаме се с теб.
Сега, завинаги.
По-истински.
И неподвластни сме на бурите дори.
Душите ни са дом за чувства
искрени.
Обичам те!
Обичай ме и ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...