4 abr 2008, 13:14

Сеитба

  Poesía » Otra
1.1K 0 21
"Над кея рее птица.
В мен пищи."
Silver Wolfess


Понеже не живея на инат
и не осъждам другите за другост.
Под името ми мержелее знак,
че съм извън познатите контури.
Опитах се да бъда тих сеяч
след дъжд
на седемте вселенски цвята.
Неистово лекувах всеки здрач
със утро, населяващо душата.
И, Боже мой, едва опитомих
ранимите си пориви и страсти.
Затварях ги в прегръдката на стих.
По ритъма, на който да израствам.
Със шепи хвърлях златните зърна,
за да посея синева за пролет.
Небе изригна в мен. И се разля.
Душите да съзрат простор за полет.
Лечителите мои. С тях растях,
прощавайки предателствата тихи.
Останала без дъх, сега стоя.
В душата ми се рее бяла птица.
Не вярвам, че е празен дан! Дори
зърната да попадат върху троскот.
Достатъчно е само във един
от ближните да порасте въпросът.
Дали да си сеяч е просто дан,
сред угар и предателства да бродиш.
Или е избор сам, чрез любовта
да сътвориш свободната си воля !?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...