Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
4.04.2008 г., 13:14 ч.

Сеитба 

  Поезия » Друга
896 0 21
"Над кея рее птица.
В мен пищи."
Silver Wolfess


Понеже не живея на инат
и не осъждам другите за другост.
Под името ми мержелее знак,
че съм извън познатите контури.
Опитах се да бъда тих сеяч
след дъжд
на седемте вселенски цвята.
Неистово лекувах всеки здрач
със утро, населяващо душата.
И, Боже мой, едва опитомих
ранимите си пориви и страсти.
Затварях ги в прегръдката на стих.
По ритъма, на който да израствам.
Със шепи хвърлях златните зърна,
за да посея синева за пролет.
Небе изригна в мен. И се разля.
Душите да съзрат простор за полет.
Лечителите мои. С тях растях,
прощавайки предателствата тихи.
Останала без дъх, сега стоя.
В душата ми се рее бяла птица.
Не вярвам, че е празен дан! Дори
зърната да попадат върху троскот.
Достатъчно е само във един
от ближните да порасте въпросът.
Дали да си сеяч е просто дан,
сред угар и предателства да бродиш.
Или е избор сам, чрез любовта
да сътвориш свободната си воля !?

© Бистра Малинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??