4 апр. 2008 г., 13:14

Сеитба

1.1K 0 21
"Над кея рее птица.
В мен пищи."
Silver Wolfess


Понеже не живея на инат
и не осъждам другите за другост.
Под името ми мержелее знак,
че съм извън познатите контури.
Опитах се да бъда тих сеяч
след дъжд
на седемте вселенски цвята.
Неистово лекувах всеки здрач
със утро, населяващо душата.
И, Боже мой, едва опитомих
ранимите си пориви и страсти.
Затварях ги в прегръдката на стих.
По ритъма, на който да израствам.
Със шепи хвърлях златните зърна,
за да посея синева за пролет.
Небе изригна в мен. И се разля.
Душите да съзрат простор за полет.
Лечителите мои. С тях растях,
прощавайки предателствата тихи.
Останала без дъх, сега стоя.
В душата ми се рее бяла птица.
Не вярвам, че е празен дан! Дори
зърната да попадат върху троскот.
Достатъчно е само във един
от ближните да порасте въпросът.
Дали да си сеяч е просто дан,
сред угар и предателства да бродиш.
Или е избор сам, чрез любовта
да сътвориш свободната си воля !?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бистра Малинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...