2 sept 2010, 18:55
Сеитба в петия сезон
Във клетката на своята категоричност
разпъвам думи, мисли и поверия,
дори жаравата угасва под нозете ми,
от силната ми обич стресната.
Дъждът запалва свещи по дърветата,
сияят птици с ореоли в мрака -
уж са светци, а дивната им песен
защо ли ми напомня ада?!
Изтръгвам всеки плевел от душата си,
пръстта разравям с разранени пръсти,
кръвта попива и от топлината ù
в земята нещо тихичко покълва...
Бургас, 02/09/2010
www.spiritofburgas.web244.com
© Соня Емануилова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Съкровено, много хубаво стихотворение!
Поздравления!
-
Интересен стих.
Харесва ми!
Поздрав! -
Харесах!
Здравей, Ронда! -
Стиховете ти покълват с аромат на съкровеност...
-
Соня,нямам думи!
-
!!!
-
Най-тъмно е преди изгрева.Много поезия има в теб хареса ми.
-
"Изтръгвам всеки плевел от душата си,
пръстта разравям с разранени пръсти,
кръвта попива и от топлината ù
в земята нещо тихичко покълва..."
!!!
-
Има нещо,ама е още далече...
-
"...пръстта разравям с разранени пръсти,
кръвта попива и от топлината ù
в земята нещо тихичко покълва..."
Въздействаща поезия! Поздрав! -
Напомни ми за едно...любимо стихотворение.Благодаря ти,Ронда!
-
Духовните колизии на една чиста душа... Поздрав, Ронда!!!
-
Браво!!!
-
Харесах!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Да са плодни и вашите сеитби ...