2 sept 2010, 18:55

Сеитба в петия сезон

  Poesía
1.3K 0 15

 

 

Във клетката на своята категоричност

разпъвам думи, мисли и поверия,

дори жаравата  угасва под нозете ми,

от силната ми обич стресната.

 

Дъждът запалва свещи по дърветата,

сияят птици с ореоли в мрака -

уж са светци, а дивната им песен

защо ли ми напомня ада?!

 

Изтръгвам всеки плевел от душата си,

пръстта разравям с разранени пръсти,

кръвта попива и от топлината ù

в земята нещо тихичко покълва...

 

 

Бургас, 02/09/2010

 

 

www.spiritofburgas.web244.com

 


 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Соня Емануилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...