Sep 2, 2010, 6:55 PM

Сеитба в петия сезон

  Poetry
1.3K 0 15

 

 

Във клетката на своята категоричност

разпъвам думи, мисли и поверия,

дори жаравата  угасва под нозете ми,

от силната ми обич стресната.

 

Дъждът запалва свещи по дърветата,

сияят птици с ореоли в мрака -

уж са светци, а дивната им песен

защо ли ми напомня ада?!

 

Изтръгвам всеки плевел от душата си,

пръстта разравям с разранени пръсти,

кръвта попива и от топлината ù

в земята нещо тихичко покълва...

 

 

Бургас, 02/09/2010

 

 

www.spiritofburgas.web244.com

 


 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Соня Емануилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...